Районът на община Брезово е част от Сърнена гора – най-източния дял на Средна гора. Този дял на планината се простира на запад от пролома на р. Стряма до завоя на р. Тунджа на изток. Крайната източа точка на Сърнена гора е Зайчи връх, където е разположено скалното светилище-обсерватория и тракийския град Кабиле. Тази част на Средна гора е най-ниската и най-тясната, но това не я прави лесно проходима.
Физикогеографските условия в Средна гора и в полетата между нея и Стара планина, както и тракийската низина на юг предопределят поминъка на населението – животновъдство, земеделие, дърводобив и пчеларство. Златните и медни залежи в района са разработвани още в най-дълбока древност. Реките са златоносни и до днес пясъкът в тях се промива от златотърсачи. Стара планина е естествената преграда от север, а Средна гора предлага идеални стратегически височини за наблюдение и закрила от юг. Тези условия за живот са определящи за формирането през древността на локални политически и религиозни центрове. Някои от тях от 5 в. пр. Хр. до включването им в пределите на Римската империя най-вероятно са със статут на парадинастически центрове на Одриската държава. Един от тези политически и религиозни центрове е в района на гр. Брезово и селата Розовец, Бабек, Свежен, Златосел. Тази хипотеза се подкрепя от откритите случайно още в далечната 1851 г. златен венец, сребърен ритон, два златни царски пръстени, сребърни апликации от украсата на конска амуниция, споменаването на мегалити от братя Шкорпил и по-късните открития на богати аристократични погребения и мегалити.
В районa са документирани множество мегалитни паметници, на някои от които в научната литература не е оповестен аналог – обелиските, наричани „Правите камъни“, „Люляковото светилище” със слънчева стела, светилището с мегалитната сфера „Яйцето на змеицата“, долменът „Плочата“ и др. През 2019 г. бе документирана и мегалитна врата със слънчев диск в местността Баръмова турла в землището на с. Розовец, община Брезово.
