Местността Баръмова турла се намира по права линия на около 3 км северно от с. Розовец. На върха на хълма има струпване от кварцови камъни, донесени от някъде, тъй като в района не се срещат. Всички скали наоколо са гранитни и са наричани Гърков камък. На около 50-60 метра източно от кварцовите камъни се намира група скали, две от които са с изравнени вертикални стени от западната страна в резултат на човешка дейност. Размери на северната скала: височина ок. 156 см, ширина в най-широката долна част ок. 182 см. Размери на източната скала: височина ок. 235 см, ширина в най-широката долна част ок. 195 см. Оформената фасада е обърната на запад. Между двете скали е направен вертикален процеп чрез допълнителната обработка на естествен отвор между тях. Отгоре в процепа е поставен камък с остър връх надолу и по този начин се образува врата, през която се вижда друга изкуствено изравнена скала, наклонена към небето. В нея чрез висок релеф е изсечен леко елипсовиден диск. Размери на вратата: северната страна е с височина ок. 156 см, височината на южната страна е ок. 118 см. Ширината на вратата е ок. 54 см. Разстоянието от земята до върха на острия връх на камъка, който оформя горната част на вратата, е ок. 110 см. Общата височина на скалата с диска, която се вижда през отвора на вратата е ок. 140 см и ширина – около 220 см. На ок. 54 см от върха на скалата е оформен чрез дълбок жлеб (между 4 и 8 см. в различните части) диск с диаметър ок. 38 – 40 см, обърнат на запад. В южната страница на мегалитната врата, с лице към диска, е изсечена седалка с ширина ок. 25 см и дълбочина ок. 50 см.  От източната страна на грунтовата скала, в която е оформен слънчевия диск, чрез отнемане на скалата, са оформени две седалки (тронове). Пред взора на седнали на тях се открива широк хоризонт на изток, докато погледът от мегалитната врата на запад е ограничен от близък връх.

Откриваните на територията на България мегалитни слънчеви врати, най-известна и проучена от които е тази при с. Бузовград, Казанлъшко, поставят въпроса за тяхното функциониране. От археоастрономическите изследвания на слънчевата врата при с. Бузовград е ясно, че мегалитът е служел за измерване на времето. По време на лятното слънцестоене слънчевият диск залязва точно в отвора на вратата, преди да се скрие зад върха.

Заради диска, който при залез е огряван през отвора на мегалитната слънчева врата при с. Розовец, става по-ясна връзката със слънчевия култ и залеза на светилото,  което изгрява на другия ден, т.е. със смъртта и новото раждане. Двата трона, от които прекрасно се наблюдава изгрева, подсказват усложнена обредност, в която появата и изчезването на Слънцебога е от съществено значение. Създава се имагинерно пространство, оформено чрез околната среда, светлина и мрак. Имайки предвид горепосочените извори и развитата мистериално-посветителна обредност на траките, може да се изкаже хипотезата, че мегалитната слънчева врата със слънчев диск е централно място на светилище на слънцето, в което е извършвана катабазисна обредност – символизираща преминаване в отвърно прострастно равнозначно на обредна смърт и ново раждане в качеството на знаещ. Наблюдаването на залеза и огряването на диска от светлината на залязващото слънце, прекарване на нощта на свещеното място и посрещането на изгрева може да са били придружавани с възлияния, даропринасяния и изричане на свещени слова.

GPS координати N 42 28.750′, E 025 07.438′, надморска височина 781 м

Разгледайте още снимки от обекта – ТУК.